Подписът ти
е глас издълбан в камък.
Включвайки се в подписката Вие изразявате подкрепата си за инициативата по изграждането на паметник “В памет на жертвите на Старозагорското клане от 1877 г.“ Предоставените данни се обработват съгласно изискванията на ЗЗЛД и се използват единствено за удостоверяване на подкрепата за инициативата.
- 01 Подписите се проверяват и публикуват в списъка след валидация.
- 02 Никаква комерсиална употреба на личните данни не се допуска.
- 03 Един подпис на адрес на е-поща. Без двойни и анонимни подписи.
имена.
Паметник на жертвите, загинали при опожаряването на Стара Загора и Старозагорското клане през 1877 г.
19 (31) юли
1877.
От 19 до 21 юли 1877 г. продължава Старозагорското клане, извършено от османската редовна армия с участието на албански башибозук и черкези, командвани от Дай Ахмед.
Изклани са укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, а още около 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са близо 10 000 млади момчета, момичета и жени, малцина от които се завръщат след Освобождението.
Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава пет месеца под османска власт. Същата съдба сполетява и много от околните села.
Изгореният град
В следващите дни османските части и башибозукът избиват мирното население — мъже, жени и деца, потърсили убежище в църквите. Стара Загора е сринат до пепел; оцеляват по-малко от една шеста от къщите.
Дългът ни днес
Опълченци, защитници, духовници, граждани — техните имена са записани в архивите, но не и в камък. Този паметник е жест на признателност, който трябваше да бъде направен още в първата година след Освобождението.
Архив · ок. 1902
Колекция · обществено достояние
„На другият ден, излезнаха да обходят развалините. Само скръбни сцени видяха. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от Сюлейман Паша."
„Черквите изгорени опозорени... пълни с изгнили човешки трупове. Черквите Св. Троица, Св. Богородица и Св. Николай с топове разрушени и дупките от гюлетата още се забелязваха там. Само Св. Димитър беше оцеляла, защото беше здраво иззидана само отвътре беше изгоряла."